Canon RF 50mm f/1.2L USM vs Canon RF 85mm f/1.2L USM
Сблъсък на титаните:
Има битки, които не свършват – и точно такава е дилемата между RF 50mm f/1.2L и RF 85mm f/1.2L. И двата обектива са емблеми на RF системата: светлосилни, брутално остри и създадени да работят под напрежение – от сватби и репортажи до премиум портретни сесии. В този материал разглеждам двата обектива практично – как рисуват, как се държат на терен, какво печелиш и какво губиш, когато избереш единия пред другия. Пиша го от позицията на фотограф, който търси реална стойност в кадъра, не цифри на хартия.
Фокусното разстояние не е просто „колко е близо“ – то е усещане
50 мм (RF 50/1.2L) е естествен поглед – балансирано поле, което позволява и средно цяло тяло, и плътен портрет, без да трябва да се местиш непрекъснато. Ако снимаш сватби, кулоарни моменти, първи танц, подготовка в тясна стая или лайфстайл кадри из града – 50 мм дава свобода. Можеш да разкажеш историята в средата на действието, без да насилваш дистанцията към хората.
85 мм (RF 85/1.2L) е класическата портретна дължина за максимален боке и компресия. Лицата изглеждат пластично, фонът се слива като крем, а линиите се успокояват. Ако целта ти са портрети „на корица“, емоционални крупни планове и „уау“ фактор, 85 мм е твоят инструмент. Цената е пространството: трябва ти повече дистанция. В тесни помещения ще се бориш за рамка.
Обобщение: 50 мм = гъвкавост и разказ. 85 мм = характер и театралност.
Светлосила f/1.2: не за ефект, а за контрол
И двата са f/1.2 – това не е просто „размит фон“. Това е контрол над светлината в реални условия: тъмни църкви, син час, интериор с лампи. На 50/1.2 печелиш използваеми скорости за движещи се хора и живи кадри без светкавица. На 85/1.2 печелиш онази дълбочина и отделяне на обекта, които клиентът вижда още на дисплея и казва „точно това исках“.
Важно: f/1.2 не е „винаги отворено“. Истинската сила е, че при f/1.4–f/2.0 и двата остават умопомрачително чисти, а ти избираш колко „мек“ да е фонът според сцената.
Автофокус и поведение на терен
Съвременните RF тела „виждат“ очи и лица уверено. И двата обектива работят бързо и прецизно с Eye AF. Разлики:
RF 50/1.2L: по-жизнено поведение в динамика. При сватби и улични сцени усещаш, че държи темпото, когато хората се движат и ти сменяш дистанции. По-лекият фронт и по-късното фокусно помагат за по-малко „ловене“ в мрак.
RF 85/1.2L: по-тежък блок, по-големи лещи, повече стъкло за преправяне. В портретен сет е безапелационен – заключва се за окото и държи като менгеме. При тичащи деца в здрач шансът за фокус извън равнината на окото е по-голям. Нищо фатално – просто техника, която изисква ритъм и дисциплина.
Рисунката: микроконтраст, кожа, „подпис“
И двата са „L“ и това се вижда:
50/1.2 рисува чисто, модерно, клинично – висока резолюция от център до краища, но без стерилност. Кожата стои естествено, с отличен микроконтраст. Прекрасен за естествена светлина и смесено осветление.
85/1.2 има онзи карамелен преход от фокус към дефокус, който създава „сцена“. Компресията на 85 мм прави лицата скулптурни, а фонът – сънищен. Това е обектив, с който кадърът изглежда „скъп“.
Ако работиш често с контражур, и двата държат отлично отблясъци с поставена сенник. При силно точково осветление 85/1.2 дава по-мек, кремообразен боке-дисков ефект; 50/1.2 – по-„чист“ и графичен фон.
Минимална дистанция и кадриране
50 мм ти позволява да застанеш по-близо и да включиш средата – ръце, текстури, детайли от мястото. Това е важно за storytelling в репортаж, сватба, лайфстайл.
85 мм изисква стъпка назад. Резултатът е по-малко среда и повече характер на лицето. Ако това е целта – без компромис.
Тегло, баланс и умора
И двата са големи и тежки за праймове. Тук 50 мм печели удобство за целодневни събития. 85 мм, макар и по-тежък, стои прекрасно на R-тела с по-дълбок грип и каишка през рамото. В студио няма значение; в репортаж – ще го усетиш към края на деня.
Защитеност и работа в лошо време
И двата са weather-sealed и с метален байонет. При фин дъжд или снежен прах снимаш спокойно, стига тялото да е защитено и да пазиш контактите. Прилагаш здрав разум – подсушаване и смяна на обектив в завет.
Специален случай: RF 85/1.2L USM DS
Има версия DS (Defocus Smoothing) – с плавно затъмняване на краищата на блендата за още по-мек боке. Красиво, художествено, но: малко светлина се губи при пълна дупка и AF може да се усеща с идея по-бавен в мрак. Ако снимаш чист портрет/мода – шедьовър. Ако снимаш сватби вечер – класическата 85/1.2L е по-практична.
Кога кой?
Вземи RF 50mm f/1.2L, ако:
снимаш сватби, репортаж, лайфстайл, улица;
често работиш в тесни пространства;
искаш „един основен прайм“, който покрива най-много ситуации;
държиш на бърза реакция и динамика.
Вземи RF 85mm f/1.2L, ако:
основният ти фокус е портрет с максимален „уау“ ефект;
обичаш компресията и „сливането“ на фона;
имаш място да работиш от дистанция;
търсиш подпис в кадъра, който клиентът разпознава.
Реални сценарии от практика
Сватба – подготовка в хотелска стая: 50 мм печели. Дава контекст (огледало, прозорец, рокля, ръце), без да се залепваш до хората.
Ритуал в църква/кметство: 50 мм за движение и кадри на двойката в среда; 85 мм за емоционални портрети на родителите и сълзи в очите.
Златен час навън: 85 мм. Компресия + слънце в гръб = кино.
Градски лайфстайл/мода: 50 мм. Историята на мястото влиза в кадъра естествено.
Студио портрет: 85 мм, ако търсиш максимален separation. 50 мм, ако искаш повече композиционна свобода при ограничен фон.
Постобработка и файлове
И двата прайма дават файлове, които поемат обработка великолепно – цветове, кожа, локален контраст. В Lightroom/Camera Raw бързо „лягат“ със Skin Tone корекции и леки HSL пипвания. Разликата е в усещането: 50 мм дава по-„репортажен“ файл; 85 мм – по-„издателски“.
Моето мнение
Ако трябва да изляза с един прайм за сватба или лайфстайл ден – взимам RF 50mm f/1.2L. Гъвкав е, бърз, разказва история в движение. Ако имам портретна сесия или „героично“ заснемане за корица – RF 85mm f/1.2L. Той прави кадри, които клиентът нарича „магия“, дори без да обяснявам какво е компресия и bokeh.
Идеалният комплект? 50 + 85. Първият дава свобода, вторият – подпис. И двата са инструменти, които не ограничават – избягват извиненията. Остава само да виждаш.
